Аз съм роден в Кавказ в семейство на ловджия. Израстнал съм с руски петнисти гончета и двуцевката на татко в килера, която взимах много често, когато него го нямаше в къщи, и не можех да си представя живота без риболов, кучета и лов. Моите детски спомени са свързани с планини, зрели шипкови храсти, купчини гъби, със студената  вода от извора в горещите дни и звънкия лай на гончетата, които преследват глигани.

След като се върнах в земите на моите прародители през 1991 г. – в Германия, и започнах живота си практически от нулата, дълго време си спомнях с тъга за безгрижното детство: планините, гората, миризмата от изстреляните патрони, бързата река Сулак и разбира се ловните кучета.

Годините минаваха. Наближи края и на онези дълги девет месеца на подготвителните курсове, които на мен и съпругата ми ни се струваха безкрайни. Успешно издържахме изпитите и получихме ловните билети. Отначало ловувахме без собствено куче, като търсехме изключително многостранно куче, или както е прието да се казва в Германия «универсално» куче, което да може да работи, както «до» така и «след» изстрела, да следи, както копитен, така и пернат дивеч. Кучето трябваше да се справя само с лисица и енот, да е елегантно и да е добро с децата при всички положения, т.е. да е подходящо за всякакви случаи.

Не е чудно, че се спряхме именно на немския курцхаар,
който стана пети член на нашето семйство.
А Вие как стигнахте до Вашия курцхаар?